Revised Common Lectionary (Complementary)

95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

² Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

³ Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

⁴ В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁵ Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁶ Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁷ Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

⁹ Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

¹⁰ Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹¹ Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

16 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

² А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

³ Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

⁴ Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

⁵ А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

⁶ И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

⁷ а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

⁸ Моисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

¹⁵ <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶ понеже чрез Него бе създадено всичко, <което е> на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

¹⁸ И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

¹⁹ Защото <Отец> благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

²⁰ и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, <пролята> на Неговия кръст.

²¹ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

²² примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

²³ ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, <открита вам> в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.