Revised Common Lectionary (Complementary)

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

⁶ След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

⁷ И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

⁸ Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

⁹ Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

¹⁰ И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

¹¹ Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

¹² Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

¹³ вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

¹⁴ А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

¹⁵ Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

¹⁶ А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

¹⁷ гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

¹⁸ И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

3 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,

² за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, <дадена> чрез <изпратените> вам апостоли.

³ Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:

⁴ Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.

⁵ Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,

⁶ <но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.

⁷ Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.

⁸ Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.

⁹ Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

¹⁰ А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.