Revised Common Lectionary (Complementary)
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (A)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (B)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (C)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
Юда и снаха му Тамар
38 В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира. 2 Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея. 3 Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир. 4 И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан. 5 И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив. 6 И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар. 7 Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби. 8 (A)Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“ 9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си. 10 Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него. 11 А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом. 12 Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му. 13 Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“ 14 И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена. 15 Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си. 16 Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“ 17 Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“ 18 „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него. 19 Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица. 20 А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери. 21 И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“ 22 Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“ 23 Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“ 24 След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“ 25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“ 26 Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 (A)И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. 16 (B)Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 (C)И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 (D)освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: ‘Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес’.“
22 (E)Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.