Revised Common Lectionary (Complementary)

⁸ Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).

⁹ Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.

¹⁰ Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди <други дни>; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

¹¹ Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

¹² Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.

¹³ Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?

¹⁴ Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.

¹⁵ И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.

¹⁶ Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.

¹⁷ Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.

¹⁸ Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;

¹⁹ и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.

²⁰ Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,

²¹ и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.

²² А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,

²³ но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято <власт> са всичките твои пътища, не си възвеличил.

²⁴ Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.

²⁵ И ето, писанието, което се написа: М;не, М;не, Т;кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}

²⁶ Ето и значението на това нещо: М;не, Бог е преброил <дните> на твоето царство, и го е свършил;

²⁷ Т;кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;

²⁸ П;рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.

²⁹ Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.

³⁰ В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.

³¹ И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.

²⁸ Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

²⁹ А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

³⁰ Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

³¹ Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

³² Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.