Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог е прибежище
61 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.
3 (A)От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,
4 (B)защото си мое прибежище,
силна кула против врага.
5 Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.
6 Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.
7 (C)(D)Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.
8 (E)Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!
9 И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.
15 Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“ 16 Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи. 17 Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа. 18 Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон – аз трябва да се поклоня в капището на Римон, – нека Господ ми прости това нещо.“ 19 А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.
24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ 25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. 26 (A)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ 28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ 29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.