Revised Common Lectionary (Complementary)

Псалом Давидов.

1 ^(A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,

^2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

^3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.

^4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).

^5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.

^6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.

39 ^(A)А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.

^2 (B)И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.

^3 (C)Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.

⁴ И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.

^5 (D)И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).

⁶ И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.

^7 (E)И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.

⁸ Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;

^9 (F)в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?

¹⁰ Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,

¹¹ случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;

^12 (G)тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.

¹³ А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,

^14 (H)извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,

¹⁵ а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.

¹⁶ И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.

¹⁷ Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);

¹⁸ но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.

¹⁹ Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;

^20 (I)и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.

^21 (J)Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

²² И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.

^23 (K)Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.

²⁵ Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,

²⁶ понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.

²⁷ Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.

²⁸ Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.

^29 (A)Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,

³⁰ понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.