Revised Common Lectionary (Complementary)
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
33 (A)Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и пет години.
2 (B)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви:
3 (C)съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше;
4 (D)съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно;
5 (E)съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом.
6 (F)Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи.
7 (G)Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки;
8 (H)и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева.
9 (I)Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове.
10 И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.
11 Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.
12 И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.
13 (J)И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.
14 (K)След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея,
15 премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.
16 И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.
17 Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.
11 (A)А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.
2 Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.
3 (B)Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.
4 (C)С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
5 (D)Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.
7 (E)Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.