Revised Common Lectionary (Complementary)
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
20 Царят заповяда на Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Авдон[a], Михеевия син, на секретаря Сафан и на царския слуга Асайя:
21 Идете, допитайте се до Господа за мен и за останалите в Израил и Юда относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господнето слово да постъпват напълно, както е писано в тази книга.
22 (A)И така, Хелкия и онези, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втората част; и те ѝ говориха според поръчаното.
23 А тя им отговори: Така казва Господ, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:
24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всички проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред Юдейския цар.
25 Понеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне.
26 А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,
27 понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.
29 (B)Тогава царят прати и събра всичките Юдейски и йерусалимски старейшини.
30 След това царят отиде в Господния дом заедно с всички Юдейски мъже и йерусалимските жители – свещениците, левитите и целия народ от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всички думи от книгата на завета, която бе намерена в Господния дом.
31 (C)Царят застана на мястото си и сключи завет пред Господа – да следва Господа, да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на завета, които са записани в тази книга.
32 И накара всички, които се намираха в Йерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И йерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.
33 (D)Йосия премахна всички мерзости от всички места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на Господа, своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа, Бога на бащите си.
25 (A)И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него.
26 (B)На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[a].
27 (C)И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога:
29 (D)Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
30 (E)Защото очите ми видяха спасението,
31 което си приготвил пред лицето на всички народи,
32 (F)светлина, която да просвещава народите,
и слава на Твоя народ Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 (G)И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.
35 (H)Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си
37 (I)и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
38 (J)И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[b] на Йерусалим.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.