Revised Common Lectionary (Complementary)

93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.

² От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

³ Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.

⁴ Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.

⁵ Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.

¹⁶ Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

¹⁷ А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.

¹⁸ Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

¹⁹ И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

²⁰ А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

²¹ Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

²² Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

⁵ И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

⁶ И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

⁷ Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

⁸ А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ <ще бъде> в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

⁹ Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

¹⁰ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

¹¹ и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

¹² <Градът> имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани <над портите> имена, които са <имената> на дванадесетте племена на израилтяните:

¹³ откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

¹⁴ И градската стена имаше дванадесет основни <камъка> с дванадесет имена на тях, <имената на> дванадесетте апостоли на Агнето.