Revised Common Lectionary (Complementary)

150 Алилуия! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в <небесния> простор, <дело> на силата Му.

² Хвалете Го за мощните Му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.

³ Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.

⁴ Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,

⁵ Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.

⁶ Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа {Или: Алилуя!}.

¹⁹ Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

²⁰ Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

²¹ И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

²² А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

²³ И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

²⁴ А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

²⁵ И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

²⁶ И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

²⁷ И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

²⁸ А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

²⁹ И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

³⁰ И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

³¹ И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

³² И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

¹⁷ Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁸ туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁹ Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

²⁰ Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²¹ Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

²² Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²³ Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²⁴ А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

²⁵ Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.