Revised Common Lectionary (Complementary)

71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

² Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³ Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴ Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵ Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶ Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.

²⁰ А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.

²¹ А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

²² Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

²³ И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

²⁴ И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.

²⁵ Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.

²⁶ А останалите дела на Иосия, и добродетелите му <сторени> според предписаното в Господния закон,

²⁷ и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.

² И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

³ И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

⁴ А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁵ И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁶ И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.

⁷ И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁸ И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

¹⁰ И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.