Revised Common Lectionary (Complementary)
Ламед
89 (A)Господи, Твоето слово
е утвърдено на небето довека.
90 Верността Ти пребъдва от род в род;
Ти си основал земята и тя стои.
91 (B)Колкото до Твоите постановления, те и до днес стоят,
защото всички са Твои слуги.
92 (C)Ако Твоят закон не ми беше наслада,
то аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме,
защото потърсих Твоите наредби.
95 Нечестивите ме чакаха, за да ме погубят;
но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 (D)Видях граница на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е твърде широка.
11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички Господни думи,
12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.
13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.
14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.
15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.
17 И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?
18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.
19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.
20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.
21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22 (A)Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън.
23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.
24 (B)И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи.
25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но Господ ги скри.
Радостта на апостола
2 (A)Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.
3 (B)Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.
4 (C)Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
5 (D)Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 (E)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;
7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.
8 (F)Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
10 (G)Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[a]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 (H)И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.