Revised Common Lectionary (Complementary)
18 Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.
19 (A)Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“.
20 (B)Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!
1-2 (A)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (B)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (C)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (D)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (E)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (F)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (G)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (H)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (I)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
13 (A)Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16 (B)защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17 (C)А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 (D)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
4 (E)Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 (F)Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 (A)Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31 (A)Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.
33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
36 (B)И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.