Revised Common Lectionary (Complementary)
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
15 Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;
16 (A)плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.
17 (B)И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.
18 Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.
19 (C)И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
20 и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.
21 И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?
22 Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.
23 Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.
24 Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.
25 Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.
26 (D)И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
27 (E)И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрого си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
28 Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.
29 (F)Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от ва с, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.
30 На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.
31 Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;
32 (G)прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.
33 Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.
34 (H)И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.
35 И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
9 Униженият брат да се хвали със своята висота,
10 (A)а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11 изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12 (B)Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
13 (C)Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14 но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15 (D)след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.