Revised Common Lectionary (Complementary)
25 (A)Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2 (B)Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост – в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3 (C)Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4 (D)защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5 (E)Ти укроти буйството на враговете, както пек – в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка.
6 (F)И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7 и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8 (G)Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9 (H)И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
4 (A)И тъй, възлюбени и многожеланй мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.
2 (B)Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа;
3 (C)па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента и с другите ми сътрудници, чиито имена са в книгата на живота.
4 Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.
5 (D)Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
6 (E)Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, –
7 (F)и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
8 (G)Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.
9 (H)Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, – и Бог на мира ще бъде с вас.
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.