Revised Common Lectionary (Complementary)
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26 (A)Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29 (B)Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва ѝ кого да удари.
33 Трясъкът ѝ дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.
14 (A)Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?
17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
18 (B)Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
23 (C)Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!
23 (A)И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.