Revised Common Lectionary (Complementary)

Живот в Духа

8 Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. ² Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те^[a] освободи от закона на греха, който води до смърт. ³ Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. ⁴ Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

⁵ Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. ⁶ Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. ⁷ Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон ⁸ и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

⁹ Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. ¹⁰ От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. ¹¹ Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

Притча за сеяча и семената

(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)

13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. ² Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. ³ Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. ⁴ Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. ⁵ Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. ⁷ Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. ⁸ Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. ⁹ Който има уши да чува, да слуша!“

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)

¹⁸ И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. ¹⁹ Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. ²⁰ Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. ²¹ Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. ²² Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. ²³ Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“