Revised Common Lectionary (Complementary)
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
37 (A)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (B)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (C)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
3 (A)Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.
2 И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, –
3 (B)и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий;
4 Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме!
5 И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.
6 Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.
7 (C)Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.
8 Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето.
9 И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.
13 Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,
14 към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.
15 И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.
16 А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,
17 да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.
3 (A)И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас,
2 и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра.
3 (B)Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.
4 Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме.
5 А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.