Revised Common Lectionary (Complementary)
7 (A)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (B)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (C)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (D)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (E)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (F)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
40 (A)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (B)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (C)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (D)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (E)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (F)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (G)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (H)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (I)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (J)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
28 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (A)А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
5 Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.