Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Revised Common Lectionary (Complementary)

Daily Bible readings that follow the church liturgical year, with thematically matched Old and New Testament readings.
Duration: 1245 days
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Псалми 37:1-17

37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.

Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.

Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>

И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.

Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.

Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.

12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.

13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.

14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.

15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.

16 Малкият <имот> на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.

Рут 1:1-18

В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18 И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

Филимон

Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

<Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

10 ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

11 който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

14 но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

15 Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,

16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

18 И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;

19 аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

20 Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

21 Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

22 А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.

23 Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,

24 също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

25 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com