Revised Common Lectionary (Complementary)

²² Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ ²³ Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.^{[a] 24} Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. ²⁵ Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин^[b] да бъде бичуван без съд и присъда?“

²⁶ Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“

²⁷ Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“

„Да“ — отвърна Павел.

²⁸ Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“

„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.

²⁹ Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.

Павел пред юдейските водачи

³⁰ На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.

23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ ² Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. ³ Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана!^[c] Затова ли стоиш там — да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“

⁴ Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“

⁵ Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»^(A)“

⁶ Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата — фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“

⁷ При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. ⁸ (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) ⁹ Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“

¹⁰ Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.

¹¹ През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“