Revised Common Lectionary (Complementary)
8 Помни Исус Христос, възкресен от мъртвите, потомък на Давид. Това е Благата вест, която проповядвам. 9 Заради нея понасям страдания и дори съм окован, като някой престъпник. Но Божието послание не е оковано. 10 Ето защо понасям всичко заради Божиите избраници, за да получат и те спасението, което е в Христос Исус, заедно с вечна слава.
11 Това, което казвам, е истина:
Ако сме умрели с него,
с него и ще живеем.
12 Ако издържим,
с него и ще царуваме.
Ако отречем, че го познаваме,
и той ще отрече, че ни познава.
13 Ако не сме верни,
той пак ще бъде верен,
защото не може да се отрече от собствената си природа.
Одобрен работник
14 Продължавай да напомняш на хората за тези неща. Заклевай ги пред Бога да не се препират заради думи, защото от това няма никаква полза, а само вреди на онези, които слушат. 15 Прави всичко възможно да заслужиш одобрението на Бога като работник, който няма от какво да се срамува и вярно поучава истинското послание.
Бъдете благодарни
11 На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. 12 Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние 13 и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“
14 Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“[a]
Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. 15 Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, 16 хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. 17 Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? 18 Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ 19 После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center