Revised Common Lectionary (Complementary)

30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

² Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

³ Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

⁴ Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

⁵ Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

⁶ Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

⁷ Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

⁸ Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

¹⁰ Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

¹¹ Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

¹² За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

18 След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

² Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

³ Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

⁴ Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

⁵ И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

⁶ Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

⁷ А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

⁸ После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

¹² Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹³ Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹⁴ и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.