Revised Common Lectionary (Complementary)

55 О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.

² Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто {Еврейски: Тлъстината.}.

³ Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет <Според> верните милости, <обещани> на Давида.

⁴ Ето, дадох го за свидетел на племената, За княз и заповедник на племената.

⁵ Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; И народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, Заради Господа твоя Бог, И заради Светия Израилев, защото те е прославил,

⁶ Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;

⁷ Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.

⁸ Защото Моите помисли не са <като> вашите помисли. Нито вашите пътища <като> Моите пътища, казва Господ.

⁹ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

³ Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

⁴ Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁵ Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

⁶ Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁷ Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

⁸ Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

10 Защото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

² и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

³ и всички да са яли от същата духовна храна,

⁴ и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁵ <пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁶ А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁷ Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁸ Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁹ Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

¹⁰ Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹¹ А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹² Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹³ Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на <Исуса> за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

² И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

³ Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

⁴ Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁵ Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁶ Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁷ И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁸ А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁹ и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.