Revised Common Lectionary (Complementary)

6 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

² Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

³ И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

⁴ И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

⁵ Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

⁶ Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

⁷ И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

⁸ После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

⁹ И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

¹⁰ Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

¹¹ Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

¹² Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

¹³ Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

² Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴ Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵ Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶ Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷ Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸ Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

² чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

³ Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

⁴ че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷ че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁸ а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

¹⁰ Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹ И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

5 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

² И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

³ И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

⁴ И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

⁵ А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

⁶ И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

⁷ И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

⁸ А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

⁹ Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

¹⁰ също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

¹¹ И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.