Revised Common Lectionary (Complementary)
Христовото тяло
12 И също както човешкото тяло е едно, но има много части, които, въпреки че са много, заедно оформят едно тяло, така е и с Христос. 13 Защото всички бяхме кръстени от действието на един Дух, за да станем част от едно тяло, независимо дали сме юдеи или езичници, роби или свободни, и от този един Дух всички бяхме напоени.
14 Човешкото тяло не се състои от една, а от много части. 15 И ако кракът каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм ръка“, нима това е причина той да престане да е част от тялото? 16 И ако ухото каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм око“, нима това е причина то да престане да бъде част от тялото? 17 Ако цялото тяло беше око, как щяхме да чуваме? И ако цялото тяло беше ухо, как щяхме да усещаме ароматите? 18 Но всъщност Бог е поставил всяка една част в тялото така, както той е пожелал, и е определил мястото на всяка от тях. 19 И ако всички те бяха само една част, къде щеше да е тялото? 20 Сега частите са много, а тялото е само едно.
21 Окото не може да каже на ръката: „Нямам нужда от теб.“ И главата не може да каже на краката: „Нямам нужда от вас.“ 22 Точно обратното — частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими. 23 И към частите, които зачитаме по-малко, ние се отнасяме с по-голямо уважение. И към тези части, които не са представителни, се отнасяме със специално внимание, 24 защото нашите по-представителни части нямат нужда от такова отношение. Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея, 25 за да няма разделения в тялото, а различните части да се грижат еднакво една за друга. 26 Ако една част от тялото страда, всички други страдат заедно с нея. Ако на една част се окаже почит, всички части споделят радостта й.
27 Така вие сте тялото на Христос и всеки от вас е част от него. 28 Бог постави в църквата първо апостолите, след това пророците, после учителите, после хората със сила да вършат чудеса, после хората с дарба да лекуват, после хората, които помагат с делата си, хората с дарба да ръководят и хората с дарба да говорят други езици. 29 Нима всички са апостоли? Нима всички са пророци? Нима всички са учители? Нима всички вършат чудеса? 30 Нима всички имат дарбата да лекуват? Нима всички говорят други езици? Нима всички обясняват езици? 31 Но трябва да се стремите към по-големите дарби и сега ще ви покажа най-добрия път.
Исус започва делото си в Галилея
(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)
14 Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. 15 Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)
16 После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. 17 Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18 „Духът на Господа е върху мен,
защото ме е помазал да съобщя на бедните Благата вест.
Изпратил ме е да провъзглася освобождение на пленниците,
проглеждане на слепите,
избавление на подтиснатите
19 и да възвестя годината на Господното благоволение.“(A)
20 Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. 21 Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center