Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог – Съдия на творението
94 (A)Боже на възмездието, Господи!
Боже на възмездието, възсияй!
2 (B)Надигни се, о, Съдия на земята,
и въздай на горделивите, каквото заслужават.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога тъкмо те ще ликуват?
4 Бунтуват се и говорят дръзко
онези, които вършат беззаконие.
5 Господи, тъпчат Твоя народ
и покоряват Твоето наследство.
6 (D)Убиват вдовица и чужденец;
изтребват сираци.
7 (E)И казват: „Господ няма да види;
Богът на Яков няма да разбере.“
8 (F)Вразумете се вие, безумци между народа.
Кога ще поумнеете, глупаци?
9 (G)Този, Който извая ухото, няма ли да чуе?
Този, Който сътвори окото, няма ли да види?
10 Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
няма ли Той да изобличи?
11 (H)Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.
12 (I)Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и поучаваш със Своя закон,
13 за да му дадеш утеха в тежки дни,
докато бъде приготвена ямата на нечестивия.
14 (J)Господ няма да отхвърли Своя народ
и няма да изостави Своето наследство.
15 Защото съдът ще се завърне към правдата
и ще го следват тези, които са с чисти сърца.
16 Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците?
Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?
17 Ако Господ не беше мой помощник,
много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.
18 Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ –
Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.
19 Когато бях изпълнен с тежки мисли,
Твоята утеха ощастливяваше душата ми.
20 Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата,
творящ насилие срещу закона,
21 който връхлита към душата на праведника
и осъжда невинния?
22 Господ обаче е моя защита
и мой Бог, скала за мое убежище.
23 (K)Той ще им върне беззаконията
и ще ги унищожи чрез тяхното зло.
Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.
7 По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство – това служеше за свидетелство сред израилския народ. 8 И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. 10 Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“ 11 (A)И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия – двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем. 12 (B)От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“
Раждане на Овид. Родословие на цар Давид
13 Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син. 14 (C)Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина – наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ. 15 (D)Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“ 16 (E)Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него. 17 Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.
18 (F)И ето родословието на Фарес: от Фарес се роди Есром. 19 От Есром се роди Арам. От Арам се роди Аминадав. 20 От Аминадав се роди Наасон. От Наасон се роди Салмон. 21 От Салмон се роди Вооз. От Вооз се роди Овид. 22 От Овид се роди Йесей. От Йесей се роди Давид.
Проповед на Иисус в Назарет
16 Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете. 17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:
18 (A)„Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, 19 да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“
20 И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него. 21 Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“ 22 И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“ 23 Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: ‘Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум’.“ 24 (B)И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество. 25 (C)Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя. 26 (D)И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска. 27 (E)И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“ 28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост 29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. 30 Но Той премина между тях и си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.