Revised Common Lectionary (Complementary)

146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

² Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³ Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴ Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

¹⁷ Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

¹⁸ но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

¹⁹ Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

²⁰ Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

²¹ Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

²² Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

¹² А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹³ И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹⁴ И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

²⁰ И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²¹ И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²² А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²³ Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²⁴ Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.