Revised Common Lectionary (Complementary)
4 Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави.
5 Тогава очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се отпушат,
6 Тогава куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята.
7 Нажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, <Ще има> зеленина с тръстика и рогоз.
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
8 Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
2 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27 А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.
33 <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
© 1995-2005 by Bibliata.com