Revised Common Lectionary (Complementary)
107 Песен. Псалом Давидов.
2 (A)Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 (A)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 (B)защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 (C)Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15 (D)Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16 (E)за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17 (F)На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19 (G)коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20 (H)славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
20 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 (A)Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 (B)И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.