Revised Common Lectionary (Complementary)
8 (A)И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11 (B)И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13 (C)Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14 (D)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15 (E)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
13 (A)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
14 (B)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 (C)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 (D)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 (E)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
5 (F)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
21 (A)И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
22 (B)А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
24 (C)Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.
27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
28 (D)Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
31 (E)И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.