Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴ А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

⁵ И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

⁶ За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

⁷ Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

⁸ И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

⁹ И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

² <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

³ Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

¹⁷ <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁸ Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁹ Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

²⁰ Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

²¹ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²² И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

2 И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

² в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

³ между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

⁴ Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

⁵ даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

⁶ и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса;

⁷ за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

⁸ Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

⁹ не чрез дела, за да се не похвали никой.

¹⁰ Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

¹⁴ И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

¹⁵ та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

¹⁶ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

¹⁷ Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

¹⁸ Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

¹⁹ И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

²⁰ Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

²¹ но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.