Revised Common Lectionary (Complementary)
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
2 Тогава Анна се помоли, като казваше:- Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.
2 Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглят делата.
4 Лъковете на силните се строшиха; И немощните се препасаха със сила.
5 Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват . Ей, и не плодната роди седем, А многодетната изнемощя.
6 Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада*, и възвежда.
7 Господ осиромашава човека , и обогатява; Смирява човека , и въздига.
8 Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.
9 Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.
10 Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.
11 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_ 9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.