Revised Common Lectionary (Complementary)
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (E)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (F)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (A)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (A)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
7 И биде към мене слово Господне:
2 (A)и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, – дойде свършекът върху четирите земни краища.
3 Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии.
4 (B)И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ.
5 Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата.
6 Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде,
7 дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини.
8 (C)Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии.
9 (D)И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.
8 Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9 И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10 Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12 (A)Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце.
13 (B)И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14 (C)това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15 (D)(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16 И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17 Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18 (E)И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19 (F)Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20 Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21 едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.