Revised Common Lectionary (Complementary)

²¹ За мен животът е Христос, а смъртта — печалба. ²² Но ако продължа да живея в това тяло, ще се радвам на плодовете на своето дело и не зная кое да предпочета. ²³ Трудно ми е да избера между тези две неща. Искам да си отида от този живот и да бъда с Христос, защото това е много по-добре. ²⁴ Но за вас е по-необходимо да остана тук в тялото си. ²⁵ И понеже съм убеден в това, зная, че ще остана тук и ще продължавам да работя с всички вас за духовния ви напредък и за радостта, която идва от вярата. ²⁶ И така, като съм отново с вас, да можете още повече да се гордеете с това, което Христос Исус направи за мен.

²⁷ Само внимавайте да живеете по начин, достоен за Благата вест за Христос, така че независимо дали ще дойда да ви видя или съм далеч, да чувам за вас, че стоите твърдо с една обща цел и всички заедно се борите за вярата, която е изложена в Благата вест, ²⁸ и че не се боите по никакъв начин от онези, които ви се противопоставят. Вашата смелост е доказателство за тяхната гибел, а за вас тя е доказателство за спасението ви и това доказателство идва от Бога. ²⁹ Защото заради Христос ви бе дадено не само да вярвате в него, но и да страдате за него. ³⁰ И вие също се борите така, както ме видяхте да се боря, когато бях с вас, и както сега чувате, че се боря.

Притча за лозарите

20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. ² Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си. ³ Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. ⁴ Казал им: „Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.“ ⁵ И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. ⁶ Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: „Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?“ ⁷ Те му отговорили: „Защото никой не ни наема.“ А той им казал: „Тогава и вие идете на лозето ми.“

⁸ В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: „Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.“

⁹ И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. ¹⁰ Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. ¹¹ Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, ¹² казвайки му: „Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!“

¹³ Той на свой ред казал на един от недоволните: „Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? ¹⁴ Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. ¹⁵ Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?“

¹⁶ Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“