Revised Common Lectionary (Complementary)
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
3 Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.
4 По улици търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.
5 Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.
6 Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.
7 (A)Решено е: тя ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините ѝ ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.
8 Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. „Стойте, стойте!“ Ала никой се не обръща да погледне.
9 Грабете сребро, грабете злато! нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.
10 (B)Ограбена, опустошена и разорена е тя, – и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.
11 (C)Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?
12 Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?
13 (D)Ето, Аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.
5 (A)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (B)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.