Revised Common Lectionary (Complementary)

Началнику на хора. Псалом Давилов.

^1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.

³ Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.

⁴ Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.

^5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,

⁶ и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:

^7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.

^8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.

^9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.

¹⁰ Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;

^11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;

¹² и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.

¹³ Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,

¹⁴ и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.

^15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!

19 ^(A)И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи

^2 (B)и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

³ Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.

⁴ Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,

^5 (C)извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

⁶ Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,

^7 (D)и рече (им): братя мои, не правете зло;

⁸ ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

^9 (E)Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

¹⁰ Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);

^11 (F)и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.

¹² Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, – всички изведи от това място,

¹³ защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.

^14 (G)Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.

¹⁵ Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

¹⁶ И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

^17 (H)А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.

¹⁸ Но Лот им отговори: не, Господи,

¹⁹ ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;

²⁰ ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.

²¹ И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;

^22 (I)побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

²³ Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.

^24 (J)Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,

²⁵ и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

^26 (K)А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со̀лен стълб.

^27 (L)Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;

²⁸ и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.

²⁹ Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

^14 (A)Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.

^15 (B)Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.

¹⁶ И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.

^17 (C)Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.

¹⁸ И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.

^19 (D)Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

^20 (E)Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?

^21 (F)Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?

^22 (G)Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?

^23 (H)и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,

^24 (I)помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?

^25 (J)както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.

^26 (K)„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.

²⁷ А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;

^28 (L)защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.

^29 (M)И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.