Revised Common Lectionary (Complementary)
78 (По слав. 77). Асафово поучение*. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си*,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна;* тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.