Revised Common Lectionary (Complementary)
50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко големи са греховете ви, <Вие>, които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извръщате <правото> на сиромасите в портата;
13 Затова разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както вие казвате.
15 Мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Иосифа.
16 Затова, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват: Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки за ридание;
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото Аз ще замина посред тебе, казва Господ.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещне мечка, Или, като влезе вкъщи, опре ръката си о стената, И змия го ухапе,
20 <Така> не ще ли бъде денят Господен тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
23 Отмахни от Мене шума на песните си, Защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти;
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
© 1995-2005 by Bibliata.com