Revised Common Lectionary (Complementary)
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (A)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (B)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (C)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (D)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (E)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (F)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (G)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (H)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (I)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (J)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
2 (A)Имаше в Маон един човек твърде богат, а имотите му бяха в Кармил; той имаше три хиляди овци и хиляда кози; той беше на стрижба при овците си на Кармил.
3 Тоя човек се казваше Навал, а жена му се казваше Авигея. Тая жена беше твърде умна и хубавица, а той – човек жесток и злонравен; той беше от рода Халевов.
4 Чу Давид в пустинята, че Навал стриже (на Кармил) овците си.
5 И Давид прати десет момци, и рече Давид на момците: възлезте на Кармил, идете при Навала, поздравете го от мое име
6 и кажете тъй: (здравей,) мир на тебе, мир на твоя дом, мир на всичко твое!
7 Днес чух, че ти стрижат овците; ето, овчарите ти бяха с нас, и ние не ги обиждахме, и нищо у тях се не изгуби през всичкото време, докле стояха на Кармил;
8 попитай слугите си, и те ще ти кажат; затова нека момците намерят благоволение в очите ти, понеже в добър ден дойдохме; дай прочее на рабите си и на сина си Давида, каквото ти се намира под ръка.
9 И Давидовите люде отидоха и рекоха на Навала от име на Давида всички тия думи, и се смълчаха.
10 Навал (скочи и) отговори на Давидовите слуги и рече: кой е тоя Давид, кой е тоя син Иесеев? Сега има много раби, които бягат от господарите си;
11 нима да взема хляба си и водата си, (и виното си) и месото, което съм приготвил за стригачите на овците ми, и да дам на човеци, които не зная, отде са?
12 И Давидовите люде отидоха назад по своя път, върнаха се и дойдоха, та обадиха на Давида всички тия думи.
13 (B)Тогава Давид рече на людете си: препашете всякой меча си. И всички препасаха мечовете си, препаса и сам Давид меча си, и тръгнаха след Давида до четиристотин души, а двеста останаха при колите.
14 Но един от слугите обади на Авигея, жената Навалова, като каза: ето, Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят нашия господар, ала той се отнесе с тях грубо;
15 а тия люде са твърде добри към нас, не ни обиждаха, и нищо се не изгуби у нас, колкото време ходехме с тях, докле бяхме на полето;
16 те бяха за нас като стена и денем и нощем през всичкото време, докле пасехме стадата близо до тях;
17 затова, помисли и виж, какво да се прави, понеже неминуема беда заплашва господаря ни и целия му дом; а той е човек зъл, не може да се говори с него.
18 (C)Тогава Авигея взе набързо двеста хляба и два мяха с вино, и пет овци сготвени, пет мери печено жито, сто вързопчета сухо грозде и двеста низи смокини, и ги натовари на осли,
19 па рече на слугите си: тръгвайте пред мене, ето, аз ще вървя след вас. А на мъжа си Навала нищо не каза.
20 А когато тя, възседнала осел, се спускаше по кривините на планината, ето, насреща ѝ иде Давид и людете му, и тя се срещна с тях.
21 (D)И Давид рече: да, напразно пазих в пустинята целия имот на тоя човек, и нищо се не изгуби от това, що беше негово; той ми отплаща зло за добро;
22 нека туй и туй стори Бог с враговете на Давида, и още повече стори, ако утре до съмване от всичко, що е Навалово, оставя и което мочи до стена.
6 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2 (A)Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7 (B)Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
9 (C)Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,
10 нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.
11 (D)И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.