Revised Common Lectionary (Complementary)

49 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

² И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³ Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

⁴ Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵ Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶ От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷ Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁸ (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

⁹ Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰ Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹ Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹² Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

² Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³ Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

⁴ Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵ Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁶ Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷ Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁸ Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁹ Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹ Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

¹⁷ И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸ А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁹ Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

²⁰ А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²¹ А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²² Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.