Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁶ Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

¹⁷ Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

¹⁸ Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

¹⁹ Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.

²⁰ Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

²¹ Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

²² Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

²³ Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

⁷ И царят разгневен стана от угощението с вино <и отиде> в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.

⁸ В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.

⁹ Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.

¹⁰ И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.

8 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

² И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

³ Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото <скроено> от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

⁴ И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

⁵ Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени <писаното в> писмата придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, които писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

⁶ защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

⁷ Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

⁸ Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

⁹ Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

¹⁰ И <Мардохей> писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

¹¹ чрез които <писма> царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали <заедно с> децата и жените им, и да разграбят имота им,

¹² и то в един ден, по всичките области на цар Асуира, <сиреч>, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

¹³ Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

¹⁴ И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

¹⁵ А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

¹⁶ И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

¹⁷ И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

⁴³ Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

⁴⁴ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

⁴⁵ за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁶ Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸ И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.