Revised Common Lectionary (Complementary)

18 ^(A)И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.

^2 (B)Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,

³ и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;

^4 (C)ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,

^5 (D)аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.

^6 (E)И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.

⁷ А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.

⁸ И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.

⁹ Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.

^10 (F)И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.

Давидова песен.

15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.

² Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.

^3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.

^4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.

^5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.

⁶ Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.

⁷ Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.

⁸ Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.

⁹ Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,

^10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,

^11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.

^15 (A)и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;

^16 (B)понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено;

^17 (C)Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.

^18 (D)И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

^19 (E)понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота,

^20 (F)и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му.

²¹ И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,

^22 (G)сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си,

²³ ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.

^24 (H)Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,

^25 (I)на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, –

^26 (J)тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му,

^27 (K)на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас;

^28 (L)Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса;

^38 (A)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

⁴⁰ А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.

⁴¹ Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

⁴² а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.