Revised Common Lectionary (Complementary)
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
12 Тогава Еремия говори на всичките първенци и на всичките люде, като рече: Господ ме изпрати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всичките думи, които чухте.
13 Затова сега оправете постъпките си и делата си, и послушайте гласа на Господа вашия Бог; и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.
14 А за мене, ето, съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда за добро и угодно.
15 Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тия думи.
16 Тогава първенците и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Тоя човек не заслужава да бъде умъртвен; защото ни говори в името на Господа нашия Бог.
17 Тогава някои от местните старейшини станаха та говориха на всичките събрани люде, като казаха:
18 Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдовия цар Езекия, като говори на всичките Юдови люде, думайки: Така казва Господ на Силите: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади <от развалини>, и хълмът на дома като високи места на лес.
19 Умъртвиха ли го Юдовия цар Езекия и целия Юда? Не убоя ли се той от Господа, и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Ние, прочее, бихме причинили голямо зло на своите души.
20 А имаше и друг човек, Урия Семаиевият син от Кириатиарим, който пророкуваше в Господното име; и пророкуваше против тоя град и против тая страна, със същите думи както и Еремия.
21 И когато цар Иоаким, всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше <случай> да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна, та отиде в Египет.
22 А цар Иоаким прати мъже в Египет, Елнатана, Аховоровия син, и известни мъже с него в Египет,
23 та изведоха Урия из Египет, и го доведоха при цар Иоакима, който го порази с нож и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.
24 Но ръката на Ахикама Сафановия син бе с Еремия, за да го не предадат в ръката на людете та да го убият.
11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15 Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
16 Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
17 защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
18 защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
20 И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,
21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,
22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
© 1995-2005 by Bibliata.com