Revised Common Lectionary (Complementary)
111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
24 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;
2 само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.
3 Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.
4 И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето <изправи> и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.
5 И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви.
6 А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с <другата> половина от кръвта поръси върху олтара.
7 После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.
8 Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.
9 И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе.
10 И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе.
11 Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и <там> ядоха и пиха.
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
23 Но сега, като няма вече място за моето <работене> по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 на отиването си в Испания <ще дойда>, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.
26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.
28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, <която е плод> на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,
31 та да се избавя от противниците <на вярата> в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин
© 1995-2005 by Bibliata.com