Revised Common Lectionary (Complementary)
Законът Господен – святост и спасение
Алеф[a]
119 (A)(B)(C)Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.
2 (D)Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.
3 Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.
5 О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!
6 Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;
7 бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.
8 Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.
9 И Господ каза на Мойсей: 10 „Кажи на израилтяните: ‘Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа; 11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви; 12 (A)и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха. 13 А който е чист и не е на път, и не направи Пасха – този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си. 14 Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате – и за пришълеца, и за местния.’“
Най-голямата заповед
25 (A)(B)И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 (C)Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 (D)Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
Притча за добрия самарянин
29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: ‘Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.’ 36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.