Revised Common Lectionary (Complementary)

Песен за избавлението

30 ^(A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.

Завръщане на Авесалом в Йерусалим

14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. ² Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. ³ След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.

⁴ Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ ⁵ Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. ⁶ Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. ⁷ И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“

⁸ И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ ⁹ Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ ¹⁰ Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ ¹¹ Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“

⁶ Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. ⁷ Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ ⁸ Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ ⁹ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха^[a], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. ¹⁰ Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ ¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. ¹² А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, ¹³ дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. ^14 (A)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. ¹⁵ Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. ¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус^[b].’ ^17 (B)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес ¹⁸ и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ ^19 (C)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. ^20 (D)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ ^21 (E)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“