Revised Common Lectionary (Complementary)

104 ^(A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
^2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
^3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
^4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
⁵ Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
⁶ Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
⁷ От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
⁸ издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
^9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
¹⁰ Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
¹¹ поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
^12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
¹³ Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
¹⁴ Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
^15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
¹⁶ Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
¹⁷ по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
¹⁸ високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
¹⁹ Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
²⁰ Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
^21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
²² Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
²³ Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
²⁴ Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
²⁵ Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
²⁶ Там плават кораби,
там е онзи левиатан^[a], който си създал да се гмурка в него.
²⁷ Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
²⁸ Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
^29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
³⁰ Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
³¹ Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
^32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
^33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
³⁴ Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
³⁵ Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя!^[b]

32 ^(A)„Слушай, небе, аз ще говоря;
и нека чуе земята моите думи.
^2 (B)Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
³ Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
^4 (C)Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
^5 (D)(E)Но децата Му извършиха светотатство пред Него –
твърдоглаво и покварено потомство!
^6 (F)Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
⁷ Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща – и той ще ти каже,
старците си – и те ще ти дадат отговор.
^8 (G)Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
^9 (H)защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
^10 (I)Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
^11 (J)Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
¹² така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
^13 (K)Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
^14 (L)и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино – кръвта на лозата.