Revised Common Lectionary (Complementary)
101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
19 (A)И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш?
20 Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?
21 (B)Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него.
22 (C)Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим?
23 И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?
24 (D)Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне?
25 При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.
19 (A)Когато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.
2 (B)И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.
3 (C)Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.
4 Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.
5 (D)Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,
6 и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.
7 (E)Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
18 (A)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (B)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (C)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (D)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (E)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.