Revised Common Lectionary (Complementary)
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
22 Тогава Хелкия и ония, които бяха от царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, – а тя живееше във втората част на Иерусалим, – и говориха с нея по това.
23 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,
24 (A)тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му – всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар,
25 задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.
26 (B)А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул:
27 (C)понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, – то и Аз те чух, казва Господ.
28 (D)Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора.
29 Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Иерусалим,
30 (E)и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен.
31 (F)След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа – да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга.
32 И царят заповяда на всички, които бяха в Иерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.
33 (G)И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си.
17 (A)С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18 (B)за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;
19 защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20 (C)С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21 (D)С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.
22 (E)С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23 (F)С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
24 (G)С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25 и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26 и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
27 (H)С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28 (I)С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.